Евроизбори – завръщане в бъдещето?
17.05.2007 07:57

Дойде време отново да избираме за първи път. Преди около 17 години за първи път избирахме свои народни представители. За първи път, понеже онова, което преди това ни пробутваха под формата на “избори”... и което завършваше с победител, “спечелил” деветдесетина процента от гласовете, не беше провеждане на избори. То беше гнусен ФАРС!

Спомняте ли си какво се случи предишния път, когато избирахме за... първи път? Случи се отново гнусен ФАРС, а полупременилите се комунисти откраднаха победата от младата и неопитна опозиция чрез всевъзможни методи, част от които бяха дотолкова мръсни, че не би било редно да ги споменавам... поне пред дами.

След броени дни отново ще избираме за сефте. Този път иде реч за наши представители в Европейския парламент.

А ще избираме наши представители в Европейския парламент, защото сме вече неделима и равноправна част от Европейския съюз.

Не. Не се обърквате. Става дума за същия този Европейски съюз, присъединяването ни към който никак не се нравеше на типовете, провеждали изборните фарсове преди Промяната... и на същите типове и техните наследници, които упорито настояват да дърпат конците след нея. Боже мой, единственото, което тези типове мразеха повече от Европейския съюз, беше НАТО, защото в НАТО – като бонус – стои и Америка. Единствената психологическа преграда между типовете и пълното им приставане на Русия бе фактът, че в НАТО/ЕС има повече пари за “усвояване”, отколкото в любимата им Матушка.

Защото любимата им (и семпла) Матушка все още напира да завладява и диктува, докато Западът отдавна се е научил да приобщава и дискутира. Тъкмо поради това обстоятелство тези и онези типове, техните наследници и последователи, хамелеонски смениха позициите си, с което доказаха за пореден път (като че ли преди това не го знаехме) че понятието “достойнство” в представите им изглежда подобно на нещо средно между локум и пластелин.

Не си ли спомняте как лекокрилият (и непретенциозен като интелект и опит) младеж Станишев хвърчеше по митинги срещу намесата на Запада в Ирак? И трябва ли тепърва да ви се напомня за подобни “изцепки” от страна на неговия ментор, днешният голям европеец и натовец, а някогашен агент Гоце?

Но... простотията на вода не става, също както и кръвта. “Ех, как ще ви повозя!”, гласеше надписът върху автомобила, използван и от Бендер, управляван от пан Козлевич. ЕХ, КАК ЩЕ ВИ ИЗВОЗИМ! – това е отношението на българските социалисти към нашите европейски партньори.

Докато ЕС, чрез своите официални институции, се старае да се отърве от руската суровинна зависимост, казват българските социалисти, ние ще засилим до максимум суровинната зависимост на България от Москва. Каквото ни кажат енергийните проектодиктатори, това ще направим. При това, ако го поискат веднъж, ние ще го направим осем пъти. А това, че сме част от ЕС, който се опитва да провежда една малко по-различна политика, няма значение. Че то... има ли съюзник, когото да не сме прецакали?

Ама мислело се в Европа по някакъв проект “НАБУКО”... Голяма работа! Защо да не вземем да го съсипем чрез паралелни договорки с Москва, щом ни се е паднала възможност?!?

Ама нашите съюзници Полша, Унгария, Естония, Латвия и Литва се чудели как да се отърват от руския натиск? Голяма работа! Какво ни пука? Ние ще поемем и техния руски диктат, пък като го поемем, ще питаме за още. Не чрез телеграма. Ще пратим Овчаров, той си знае.

Ама изключително интелигентната ни кандидатка за евродепутат, поставена на второ място в непретенциозната ни листа, не знаела английски? Голяма работа! Я вижте каква коса има, пък и може да напише три изречения на глаголица...

Ама – от кумова срама – присъединихме се към опитите на десницата да промени акцизните правила в рамките на ЕС, защото иначе нямаше накъде... Дори пуснахме детето на природата Вигенин да обяснявя, че това, едва ли не, си е било негова идея...

Пак двойка. Вие се спряхте само върху акциза за домашната ракия, милите ми социалисти. Тя, тази теза, си беше вече разработена и без вас, всъщност и въпреки вас и вашите европейски парньори. Но...Тезата на десницата беше друга. Тя не обхващаше само ракийката. Тя обхващаше още твърде много и прекалено сериозни области на житието и битието, които, ако бъдат приети намеренията на левичките ви европриятелчета, ще се превърнат (от житие и битие) в тегоба и непосилност.

Вие обаче, въпреки всичкото това свое вродено безхаберие, продължавате да се надявате на нещо сериозно на тези евроизбори. И нищо чудно надеждите ви – донякъде – да бъдат оправдани.

Но на Алгафари ли, на кого ли другиго - по-окомуш от вас – трябва да обясня, как в тези евроизбори губите позициите си за следващите? Които, за разлика от идващите, дето са, меко казано, междинни, ще бъдат за пълен мандат в Европарламента, а не за запълване на пространство през останаличкото временце...

И ще се провеждат по едни малко по-различни правила...
Жоро Георгиев